ГРАМАТИКА

Граматика — обяснено за всички


Какво е граматика?

Граматиката е като правилник на играта. Всеки език си има правила — как да наредим думите, как да ги изменяме, как да построим изречение така, че другите да ни разберат. Граматиката ни учи на тези правила.

  1. ФОНЕТИКА
  2. ЛЕКСИКОЛОГИЯ
  3. МОРФОЛОГИЯ
  4. ЧАСТИ НА РЕЧТА
  5. СИНТАКСИС
  6. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ

1. ФОНЕТИКА — Светът на звуковете

Фонетиката изучава звуковете, от които се правят думите.

Гласни звукове — произнасяме ги свободно, без преграда в устата. В български има 6: А, Е, И, О, У, Ъ

Съгласни звукове — при тях въздухът среща преграда от зъби, устни или език. Всички останали букви — Б, В, Г, Д и т.н.

Сричка — това е парченце от думата, което се произнася с един дъх и задължително съдържа гласна. Ма-ма = 2 срички. У-чи-ли-ще = 4 срички.

Ударение — една сричка в думата се произнася по-силно от останалите. мА-ма, учИ-тел, дЪр-во

💡 Лесно за запомняне: Колко гласни има в думата — толкова срички има думата!


2. ЛЕКСИКОЛОГИЯ — Светът на думите

Лексикологията изучава думите и техните значения.

Синоними — думи с еднакво или близко значение. хубав = красив = прекрасен

Антоними — думи с противоположно значение. голям ↔ малък, бял ↔ черен, добър ↔ лош

Многозначни думи — една дума с няколко значения. „глава“ — глава на човек, глава на книга, глава на държава

Нови думи — думи, влезли наскоро в езика. телефон, интернет, селфи

Чуждици — думи, взети от чужд език. пица (италиански), футбол (английски)

💡 Лесно за запомняне: Лексикологията се занимава с думите — като речник, но с обяснения защо думите означават това, което означават!


3. МОРФОЛОГИЯ — Как се изменят думите

Морфологията изучава как една и съща дума може да се промени, за да изрази различни неща.

Род — думите в български са от три рода:

  • Мъжки: стол, брат, прозорец
  • Женски: маса, сестра, книга
  • Среден: дете, небе, слънце

💡 Трик: Питай „Той? Тя? То?“ — отговорът показва рода!

Число — единствено или множествено: стол → столове книга → книги дете → деца

Членуване — нещо уникално за българския език! Членът не е отделна дума, а се лепи накрая:

  • стол → столът (определен, подлог)
  • стол → стола (определен, допълнение)
  • книга → книгата
  • дете → детето

Глаголни времена:

  • Сега: Аз чета
  • Вчера (свършило): Аз прочетох
  • Вчера (продължавало): Аз четях
  • Утре: Аз ще чета

Степени при прилагателното:

  • висок → по-висок → най-висок
  • добър → по-добър → най-добър

💡 Лесно за запомняне: Морфологията е като конструктор — вземаш основата на думата и добавяш различни части, за да изразиш различни неща!


4. ЧАСТИ НА РЕЧТА — Групите на думите

Всяка дума в езика принадлежи към някоя група. Тези групи се казват части на речта.

Съществително — назовава нещо. Отговаря на въпрос КОЙ? КАКВО? маса, куче, приятел, радост

Прилагателно — описва съществителното. Отговаря на КАКЪВ? КАКВА? КАКВО? голяма маса, бяло куче, добър приятел

Числително — изразява брой или ред. Отговаря на КОЛКО? КОЙ ПО РЕД? три ябълки, първи ден

Глагол — изразява действие или състояние. Отговаря на КАКВО ПРАВИ? тичам, спя, уча, обичам

Наречие — описва глагол или прилагателно. Отговаря на КАК? КОГА? КЪДЕ? бързо тича, учи добре, дойде вчера, играе навън

Местоимение — замества съществителното, за да не го повтаряме. Мария учи. Тя учи много добре.

Предлог — свързва думи и показва отношение. книгата на масата, идвам от училище

Съюз — свързва думи или изречения. Мария и Иван. Учи, защото иска да знае.

Частица — уточнява значението. Той не идва. Нека играем. Само аз знам.

Междуметие — изразява чувство, не е свързано с останалите думи. Ах! Браво! Олеле! Ура!

💡 Лесно за запомняне: Представи си, че строиш изречение като къща. Съществителното е тухлите, глаголът е циментът, прилагателното е боята, а предлозите и съюзите са прозорците и вратите!


5. СИНТАКСИС — Как строим изречения

Синтаксисът изучава как нареждаме думите, за да образуват изречение с ясен смисъл.

Изречението задължително има два основни члена:

Подлог — КОЙ извършва действието? Детето играе. Мама готви. Слънцето грее.

Сказуемо — КАКВО ПРАВИ подлогът? Детето играе. Мама готви. Слънцето грее.

Допълнение — КАКВО? КОГО? — върху кого пада действието. Чета книга. Обичам мама.

Определение — КАКЪВ? КАКВА? — описва съществителното. Малкото дете играе. Чета интересна книга.

Обстоятелствено пояснение — КОГА? КЪДЕ? КАК? ЗАЩО? Играе навън. Дойде вчера. Тича бързо.


Видове изречения:

По цел:

  • Съобщително: Вали дъжд.
  • Въпросително: Вали ли дъжд?
  • Подбудително: Вземи чадър!
  • Възклицателно: Колко е хубаво!

По състав:

  • Просто — едно сказуемо: Мария чете.
  • Сложно — две или повече сказуеми: Мария чете, а Иван рисува.

💡 Лесно за запомняне: Изречението е като влак! Локомотивът е сказуемото — то движи всичко. Вагонът отпред е подлогът — той е основната спирка. Останалите вагони са допълненията, определенията и обстоятелствата — те добавят подробности!


6. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ — По-подробно

Местоимения

Местоименията заместват имена, за да не ги повтаряме по сто пъти.

Мария отиде на пазара. Мария купи ябълки. Мария се върна вкъщи.Мария отиде на пазара. Тя купи ябълки. Тя се върна вкъщи.

Лични: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те Притежателни: мой, твой, негов, неин, наш, ваш, техен Показателни: този, тази, това / онзи, онази, онова Въпросителни: кой, коя, кое, какъв, колко Относителни: който, която, което (свързват изречения) Неопределителни: някой, нещо, някакъв Отрицателни: никой, нищо, никакъв


Предлози

Предлозите са малки думи, но без тях изреченията губят смисъл!

Място — където се намира нещо: в, на, до, при, зад, пред, над, под, между, крайКотката е под масата. Книгата е на рафта.

Посока — накъде се движи нещо: към, до, от, през, покрайВървя към училището. Идвам от вкъщи.

Време — кога се случва нещо: преди, след, около, в, наЩе дойда след час. Роден съм на 3 март.

Причина — защо се случва нещо: заради, поради, отЗакъснях заради трафика.

Принадлежност — чие е нещо: наКнигата на Иван. Кучето на съседа.

💡 Важно: Предлозите никога не се изменят — винаги изглеждат по един и същи начин!


Обобщение — Всичко накратко

ДялКакво изучаваПример
ФонетикаЗвуците и сричкитеА, Е, И — гласни
ЛексикологияЗначението на думитехубав = красив
МорфологияКак се изменят думитестол → столове
Части на речтаГрупите на думитеглагол, съществително
СинтаксисКак се строят изреченияподлог + сказуемо

© narodenbuditel.com |